Д-р Явор Пукалски, началник на Отделение по детска травматология в „Пирогов“: Ние магазин ли сме, за да „администрираме, продаваме и да печелим“ или болница – за да лекуваме“?
Всички знаете, че рядко пиша във фейсбук – главно за конгреси, научни събития и така нататък Но взех решение, че не мога да не изразя мнението си за протичащото се сега. А се надявах да размисля, тъй като считам че „ вътрешните “ проблеми е редно да се вземат решение „ вътрешно “, а не да се развяват за сеир на публиката.
И по тази причина преднамерено оставих малко време страстите ми да се поуталожат – без резултат. Все отново желая да отбележа, че написано долу е моето персонално виждане за обстановката. Тенденциозно съм икономисал имената на някои от сътрудниците които съм цитирал, защото не съм сигурен кой какъв брой желае да бъде споменаван. Който реши, може да се тагне самичък.
Първо – чест, че е един от дребното министри на опазването на здравето които одобри поканата и пристигна с цел да приказва с пироговци. И общо взето до тук с позитивите…
От целия диалог видях по-скоро замазване на ситуацията, в сравнение с откровено предпочитание за разрешаване на обстановката. Цитиране на заучени, банални изречения. Цитиране на числа с, най-малко за момента, съмнителна интерпретация. Ето и някои от главните точки в диалога (да се схваща критики):
Грубо нарушаване на процедурата за осъществяване на публични поръчки в избрани случаи.По този въпрос един от завеждащите клиника се изправи и описа следното:
Преди няколко месеца имахме пациент, по клинична пътека за към 1400лв. Този пациент струваше на болничното заведение жестоко 84 000 лева Немалка част от тези разноски – за „ нерутинни “ лекарства, в тази ситуация – на живот и гибел за съответния човек.
В такава обстановка, всеки един завеждащ отива при шефа, показва обстановката и желае разрешение този/тези нужни за лекуването лекарства (или консумативи) да бъдат поръчани по неотложност и шефът постоянно досега е разрешавал. И тук не става дума за доктор Димитров.
Става дума документален нонсенс, персистиращ от доста години. И тук идват въпросите на сътрудника: „ Коя социална поръчка се прави, минава и извършва за 24ч “? „ Ако беше ваш непосредствен “? „ В последна сметка ние магазин ли сме, с цел да „ администрираме, продаваме и да печелим “ или болница – с цел да лекуваме “? „ Кое би трябвало да е преди всичко като функционалност “? Защото наподобява като че ли съгласно Министерство на здравеопазването, би трябвало здравната грижа да остане на назад във времето, ей по този начин, апропо.
Изтеглен заем от „ банка Х “, който задължавал болничното заведение да има избрани придвижвания по сметки и да прави заплащания през системата на въпросната банка.За мен (а и останалите в залата) тук няма нищо изненадващо. Като човек теглил ипотечен заем знам доста добре, че едно от първите условия на банката е заплатата да се превежда по сметка във въпросната банка. Никой не обсъждаше изискванията на заема – лихви, % и така нататък Поне по време на диалога рецензии нямаше в тази тенденция. Това което ми направи голямо усещане – един от сътрудниците врял и кипял в пироговските въпроси от десетки години се изправи и зададе следния въпрос: „ Пирогов попита ли министерството, преди да изтегли заема, тъй като доколкото ми е известно, това не може да стане без експлицитното разрешение на Министерство на здравеопазването? “. И отговорът на министъра беше – „ Да, попитали са “. И позволение е дадено…
И какво излиза…Питаш „ началника “ си „ може ли “, той споделя „ да, може “ и по-късно стартира да те хока „ ааааа, по този начин не може “… Какво се случва в тази страна?
Пирогов е западаща в болница в „ плачевно “ положение.Тук имам доста мисли. Развитието на болничното заведение е неоспоримо в последните години и макар COVID-19 пандемията с всичките съпровождащи проблеми. Професор Габровски го сподели доста добре – няма нито един параметър, по който УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ да не бележи значително усъвършенстване: наукометрични индикатори, подготовка на личния състав, възобновяване на постройката, възстановяване на апаратурата, разкриване на нови клиники и отделения (неврология, гастроентерология, педиатрия и т.н.). И в последна сметка – мощно нараснало количество и КАЧЕСТВО на работа. Персоналът работи, доста. И цифрите го демонстрират. И подозрението на проф. Габровски резонира ясно в мен. Съмнението, че щом министърът може да е по този начин жестоко измамен от информиращите го за цялостното положение на болничното заведение, значи че може да е също толкоз жестоко измамен и за останалите неща написани в одита.
Срещата на „ Пирогов “ с министър ХинковА по какъв начин се чака Пирогов да работи съответно, като през няколко месеца (едва ли не) се сменят шефове и ръководители?Колеги от други лечебни заведения се майтапиха с мен, че скоро щели да създадат позицията „ шеф на Пирогов “ 12ч. работна промяна, тъй като по толкоз се задържали. Макар да го одобрих с усмивка, не мога да кажа че ми стана прелестно. И това е хумористичният аспект на нещата.
А отливът на пациенти? Колко сътрудници се оплакаха, че хора им звънят да питат дали болничното заведение още работи, като е пред фалит…защото нали министърът е споделил по този начин.
А имиджът на болничното заведение?
А административното напасване, новите обшествени поръчки при ново управление и какво ли още не?
В последна сметка, вместо да ни се оказва помощ, да бъдем насочвани в работата ни, какво се оказва – прави се всичко допустимо болничното заведение да бъде саботирана и по-късно същите тези „ саботьори “ да ни подлагат на критика, че не работим оптимално. С оглед изказванието, че болница Пирогов е един от стълбовете на незабавното опазване на здравето в страната, такова държание не ми се коства далновидно. Какво позитивно чакат да се случи от непрекъснато подкопаване на основите на този дирек?
По отношение на недофинансирането на медицинските действия дори не желая да стартирам, тъй като това е тематика която се „ чопли “ откогато въобще има такова разбиране „ клинична пътека “ в БГ опазването на здравето и мотив за много по-дълъг пост.
Още доста други „ забавни “ отговори чух – изключително на това по какъв начин тъкмо е изработен изборът на претендент за нов директор… И още доста въпроси изникнаха в мен.
Но в последна сметка по-голямата част от изговореното от министъра бяха общи, политически изречения, „ хлъзгави “ и неконкретни. Не съумя да отговори за какво разписва заповед за освобождение на шефа единия ден и на идващия ден в изявление споделя „ Изглежда, не! “ на въпрос ще се сменя ли управлението.
Не съумя да отговори на питанията по отношение на статута на болничното заведение, категорията труд на част от личния състав и на още много неща. Не съумя да отговори за какво се вменяват остарели отговорности, като отговорност на ново управление. Немалка част от които бяха насъбрани по време на COVID-19, когато точно Министерство на здравеопазването преструктурира УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ от незабавна в на процедура инфекциозна болница. И вместо хвалба за труда, получаваме неодобрение. После иди търси медици – и доктори, и сестри, и санитари.
В последна сметка, както сподели един от някогашните шефове на болничното заведение, всякога последните години шефът бива заменен въз основа на нарушаванията от един одитен отчет на Министерство на здравеопазването, който обаче практиката демонстрира, че не се удостоверява в съда. И в този ред на мисли, чест прави на шефа, че самичък е изискал инспекции от страна на съда, АДФИ и съответните институции. Проверки и на болничното заведение, и персонални. Искаше ми се да имам вяра, че „ почтен до доказване на противното “ не е единствено в американските филми, само че очевидно в България постоянно сме наобратно на останалите.
Когато доктор Димитров стана шеф, не бяхме наясно какво ни чака. За нас той беше външен и го приехме много скептично. Но във времето завоюва уважението ни. С него може да се приказва постоянно – прям, пряк, от време на време внезапен, само че зад нас във всеки един миг, в който сме се нуждаели от поддръжка. И по тази причина въпреки и единствено с година и половина „ стаж “, си завоюва купата „ пироговец “. Нещо, най-вероятно маловажно за множеството хора, само че несъмнено самопризнание в очите на всеки работил в миналото в институцията „ УМБАЛСМ Н. И. Пирогов “.
Вчера влязох на срещата окуражен, даже дръзвам да настоявам умерено оптимистичен. Очаквах разговор, градивен диалог, решения. Излязох сърдит, отчаян и безпределно наскърбен. И ми стана до болежка ясно, че на никой горе по високите етажи на властта не му пука за Пирогов, за опазването на здравето и за хората. Фокуса е политиката, игричките, властта. И за първи път съжалих, че останах в България…
